* SL *


Невинна,нежна,снежно бяла...
В градината сред многото цветя...сама е!
Бяла роза!Любимото ти цвете...
Но изолирана е от света,
обляна в лунна светлина и в цялата тъга,носеща нощта!
Чака теб!
Бодлите,като остри нокти на хищна птица,
бранят я от хорските мълви и злостните очи...
Побързай!
Някой идва! Ще я убие!
Цветята стават неспокойни
Вятърът се противи...
Опитва се да я спаси,но...уви! Късно е!
Изгуби я!
Но тя те чакаше!
В градината сред другите цветя
тя бе една,единствената бяла роза!